Йодът е минерал, който е от съществено значение за здравето на щитовидната жлеза, неврологичната функция и репродуктивното здраве. Този микроелемент е необходим за синтезиране на хормони на щитовидната жлеза, които играят решаваща роля в мозъчната функция, метаболизма, бременността и развитието на плода. Важно е всеки да консумира препоръчаното количество йод чрез здравословна диета или хранителни добавки.

По-голямата част от йода в тялото се свързва с тиреоглобулина и се намира в щитовидната жлеза (1). Той е основен определящ фактор за функцията на щитовидната жлеза и неговият дефицит може да доведе до няколко нарушения. Дефицитът на йод по време на бременност и растеж може да наруши когнитивните функции и развитие. Силният му дефицит може да доведе до хипотиреоидизъм и гуша (2). Йодът също е популярен дезинфектант и антисептик, използван за лечение на леки изгаряния и инфекции. Освен това се използва за борба с радиоактивно излагане.

В следващия раздел са изброени основните предимства и употреби на йод. Провери ги!

Какви са ползите и употребите на йод?

1. Насърчава здравето на щитовидната жлеза

Функцията на щитовидната жлеза е изключително важна за метаболизма. Хормоните Т3 и Т4 (трийодтиронин и тироксин) съдържат йод като основен компонент и са отговорни за регулирането на функцията на щитовидната жлеза (3). Йодът е необходим субстрат за синтеза на тиреоидните хормони и е от решаващо значение за авторегулацията на щитовидната жлеза и нейната функция. Това помага в борбата с незначителни колебания в ендокринната система (4).

Освен това, йодидът - форма на йод - е известен с това, че контролира функцията на щитовидната жлеза. Стимулиращият хормон на щитовидната жлеза (TSH) се модулира от щитовидната жлеза, като йодидът играе решаваща роля (5), (6).

Излишъкът или недостигът на йод може да доведе до различни нарушения на щитовидната жлеза, които са разгледани подробно в следващите раздели.

2. Може да намали риска за някои гуша

Наличието на йод играе важна роля в производството на хормони на щитовидната жлеза от щитовидната жлеза (7). При възрастни лекият до умерен йоден дефицит увеличава честотата на хипертиреоидизъм поради токсична гуша (7), (8).

Проучванията показват, че излишъкът от йод, в комбинация с дисфункционалната щитовидна жлеза, може да се прояви като многоузлова гуша, което понякога води до тиреотоксикоза (4). Поради това е важно внимателно да се подготвят дозираните програми за масово йодиране.

3. Може да помогне при управлението на свръхактивна щитовидна жлеза и IIH

Терапията с радиоактивен йод (RAI) за хипертиреоидизъм е използвана за първи път през 1941 г. от лекари в Масачузетската болница в Бостън (9). Проучванията показват, че радиоактивният йод може да се използва при лечението на хипертиреоидизъм при деца (10). Тази терапия показва висока степен на излекуване при подходящи дози. Съществува обаче потенциален риск от генетично увреждане или рак на щитовидната жлеза, поради което тези терапии, базирани на радиоактивен йод, се използват консервативно, докато не се получат допълнителни изследвания (10).

Последните проучвания показват, че използването на радиоактивен йод за управление на хипертиреоидизъм може да бъде противопоказано (11). Йод-индуцираният хипертиреоидизъм (IIH) се появява като последица от корекцията на йодния дефицит, обикновено при възрастна популация с мултинодуларна гуша с основните сърдечно-съдови рискови фактори. Наблюдението на процеса на йодиране може да помогне при управлението на IIH (12).

IIH може да възникне и поради увеличаване на приема на йод при лица, чийто хипертиреоидизъм (болест на Грейвс) не се изразява поради йоден дефицит (12).

4. Може да помогне при лечението на рак на щитовидната жлеза

Тиреоидектомията е една от стандартните практики за лечение на добре диференциран рак на щитовидната жлеза (13). Въпреки това, радиоактивен йод се прилага за идентифициране на остатъци от тъкани. Проучванията, проведени за ролята на радиоактивния йод, са противоречиви поради много фактори като липсата на разбиране на участващите механизми и липсата на консенсус относно дозировката и административните практики от болниците (13), (14), (15).

5. Може да помогне в невроразвитието по време на бременност

Йодът също е от решаващо значение за развитието на централната нервна система при плода и децата (3). Тиреоидните хормони от майката са от съществено значение за развитието на плода, тъй като регулират невроразвитието, особено в по-късния етап от първия триместър (16). По този начин се препоръчва на бременни жени да увеличат консумацията на йод с 50% чрез диета или добавки. Обсъдихме подробно препоръчителните нива на дозиране в раздела по-долу.

С напредването на бременността плодът започва да произвежда тези хормони (16). Хипотироксинемията, феталният хипотиреоидизъм и кретинизмът са някои от сериозните последици от дефицит на щитовидната жлеза и невронни увреждания по време на бременност (16). Автоимунно заболяване на щитовидната жлеза (AITD), синдром на преходен гестационен хипертиреоидизъм и различни видове гуша също са често срещани по време на бременност, въпреки че тяхното разпространение е по-ниско. Йодният дефицит остава водещата причина за предотвратимо умствено изоставане в световен мащаб (6), (17).

Проучванията показват, че децата, родени от жени с хипотиреоидизъм, показват по-ниски резултати при невропсихологичен тест, измерващ параметри като език, интелигентност (интелигентен коефициент), внимание и зрително-моторни показатели (18). Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се изключат други фактори, които могат да играят роля при неонаталните усложнения, препоръчително е всички бременни жени да бъдат изследвани за заболявания на щитовидната жлеза, за да могат да се вземат превантивни мерки (18), (19).

Йодираната сол не е предпочитаният метод за доставяне на йод по време на бременност, тъй като излишният прием на сол може да доведе до допълнителни усложнения и задържане на вода. Мултивитамините са по-добър вариант да се отговори на препоръчаните диетични изисквания за йод по време на бременност (20).

6. Може да подобри когнитивната функция

Както беше обсъдено по-горе, йодът е от решаващо значение за развитието на централната нервна система при плода и децата (3). Добавянето на йод се препоръчва за противодействие на хипотиреоидизъм поради недостиг на йод по време на бременност. Това може да помогне за подобряване на когнитивната функция на децата и да предотврати до известна степен уврежданията в обучението (1), (3).

Йодът също е от съществено значение за развитието на мозъка, формирането и диференциацията на невроните, миелинизацията и дори образуването на синапси (1).

Доказано е, че добавките с йод успешно подобряват физическото и психическото развитие при децата. Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се разбере ролята на йода за подобряване на когнитивната функция (21).

7. Може да помогне за подобряване на теглото при раждане

Изследванията са установили връзка между функцията на щитовидната жлеза, йодния статус и пренаталния растеж (22). Високите нива на майчиния хормон на щитовидната жлеза през първата половина на бременността са свързани с по-ниско тегло при раждане (23).

Добавянето на йод има потенциал да повлияе положително на теглото при раждане на новородените (24).

Проучванията показват, че приемането на йод през устата подобрява степента на преживяемост на бебета в популации с риск от йоден дефицит (25).

8. Може да помогне за лечение на фиброкистозна болест на гърдата

Безопасността и ефективността на йодната терапия при лечение и управление на фиброзно-кистозна болест на гърдата при животни е добре документирана (26), (27), (28).

Пациентите с фиброкистозна болест на гърдата обаче реагират различно на йодна заместителна терапия (29). Изследванията са ограничени, за да потвърдят това твърдение, но има предварителни данни, които предполагат, че йодът може да помогне за управление на фиброкистозна болест на гърдата и рак на гърдата (26).

9. Може да помогне при дезинфекция на вода

Известно е, че йодът е евтин и ефективен дезинфектант на вода поради своите бактерицидни свойства (30). Това обаче може да доведе до поглъщане на йод над препоръчителното дневно количество. Това може да представлява риск, тъй като излишъкът на йод може да доведе до няколко здравословни усложнения (30). Йодът се използва редовно в басейните за почистване и дезинфекция на водата.

10. Може да осигури защита от ядрени отлагания

СЗО препоръчва приложението на калиев йодид (KI) като профилактична мярка след ядрени аварии (31). Това е един от най-безопасните и ефективни методи за противодействие на случайно радиоактивно излагане по време на ядрена реакция (32). Калиев йодид насища транспорта на щитовидната жлеза и регулира отрицателно отлагането на радиоактивен йод в щитовидната жлеза. Това помага за предотвратяване на дисфункция на щитовидната жлеза и рак на щитовидната жлеза (32).

11. Може да помогне при лечение на инфекции

Повидон йод (PVP-I) е антисептично и антимикробно средство. Може да се използва за лечение на порязвания, ожулвания и леки изгаряния (33). Всъщност той се препоръчва в списъка на основните лекарства от СЗО (34). Често се използва за лечение на рани (преди и след операцията) и кожни инфекции, тъй като има широкоспектърно антимикробно действие.

Сега, след като знаете всичко за здравословните ползи от йода, нека проверим всички начини, по които можете да го погълнете безопасно.

Източници на йод

Природните източници на йод са изброени по-долу (21):

• Йодът се среща в естествено изобилие в водорасли (водорасли, нори, комбу и уакаме), скариди и риби като атлантическа треска и риба тон.
• Млечните продукти са друг богат източник на йод. Включете мляко, сирене и кисело мляко във вашата диета, за да се възползвате от йодните ползи за здравето.
• Хлябът и зърнените култури на основата на зърно също съдържат йод.
• Зеленчуците и плодовете са основни източници на йод. Йодът, намиращ се в почвата, където се обработват, може да играе важна роля в тяхната хранителна стойност.

Можете също така да приемате йод под формата на хранителни добавки и йодирана готварска сол (21).

Можете да научите повече за източниците на йод и как да ги включите в диетата си.

Сега нека поговорим за това колко йод трябва да консумирате в следващия раздел.

Колко йод ви трябва?

Количеството йод, което трябва да ядете всеки ден, зависи от вашата възраст. Средните дневни препоръчителни количества са изброени по-долу в микрограми (mcg) (21).

• Етап на живот и препоръчителният прием
• Раждане до 6 месеца: 110 мкг
• Бебета на 7-12 месеца: 130 мкг
• Деца от 1 до 8 години: 90 мкг
• Деца 9-13 години: 120 мкг
• Тийнейджъри 14-18 години: 150 мкг
• Възрастни: 150 мкг
• Бременни тийнейджъри и жени: 220 мкг
• Кърмене на тийнейджъри и жени: 290 мкг

Жените, които са бременни или кърмят, се нуждаят от допълнителен йод, тъй като бебетата получават йод от майките си, особено по време на ранните етапи на бременността. Американската асоциация на щитовидната жлеза и Американската академия по педиатрия препоръчват жените, които са бременни, планират да забременеят или кърмят, да приемат дневна добавка, съдържаща 150 mcg йод като калиев йодид (21).

Като цяло йодът е безопасен при препоръчаните нива. Трябва обаче да се внимава, когато се приема заедно с определени лекарства, изброени в следващия раздел.

Има ли риск от лекарствени взаимодействия с йод?

1. Известно е, че йодните добавки взаимодействат с няколко лекарства като M1ethimazole / Tapazole (лекува хипертиреоидизъм). Повечето лекарства против щитовидната жлеза и приемът на високи дози йод ще бъдат контрапродуктивни. Те могат да доведат до намаляване на производството на хормони на щитовидната жлеза (21).
2. Калиев йодид, когато се приема с АСЕ инхибитори (Benazepril / Lotensin, Lisinopril, Prinivil или Zestril), които често се предписват при високо кръвно налягане, може да доведе до повишени нива на калий в кръвния поток (21).
3. Лекарства като Спиронолактон / Алдактон и Амилорид / Мидамор - които са калий-съхраняващи диуретици - също могат да увеличат нивата на калий в организма, когато взаимодействат с калиев йодид (21).

Винаги се консултирайте с Вашия лекар или медицински специалист, преди да приемате йодни добавки.

Йодът е чудесна добавка за функцията на щитовидната жлеза, но също така крие риск от някои странични ефекти. Вижте ги в следващия раздел.

Какви са страничните ефекти на йода?

Твърде малко или твърде много йод може да наруши деликатния баланс на функцията на щитовидната жлеза. Освен нарушения на щитовидната жлеза, високият прием на йод може да причини повръщане, усещане за парене в устата, гърлото, стомаха и повишена температура. Може също да изпитате симптоми като слаб пулс, диария и гадене (21). Възпалението на щитовидната жлеза, ракът и гушата също са проява на йоден статус и регулиране на щитовидната жлеза.

Какви са признаците и симптомите на йоден дефицит?

От другата страна на скалата е йодният дефицит. Дефицитът на йод в околната среда е една от водещите причини за нарушения на щитовидната жлеза, като гуша, кретинизъм, фетална и детска смъртност и нарастване на когнитивните и невромоторни увреждания (4), (35). Това е решено чрез прилагане на програми за масово йодиране с успешни резултати (1), (4).

Тъй като йодният статус и производството на хормони на щитовидната жлеза са свързани, симптомите на йоден дефицит също се припокриват със симптомите на хипотиреоидизъм:

• Подуване на врата: Това е често срещан симптом на гуша, който се причинява от недостиг на йод. Ниските нива на йод задействат клетките на щитовидната жлеза да се размножават с експоненциална скорост, което причинява подуване на шията.
• Неочакван наддаване на тегло: Нивата на йод и щитовидната жлеза участват в регулирането на метаболизма. Това може да доведе до наддаване на тегло. Необходими са обаче допълнителни проучвания, за да се разбере точния механизъм зад това (36), (37).
• Умора и слабост: Тъй като функцията на щитовидната жлеза е свързана с енергийните разходи, йодният дефицит или хипотиреоидизмът могат да причинят чувство на умора, летаргия и умора (38).
• Косопад (38)
• Суха, лющеща се кожа (38)
• Усещане за по-студено от обикновено (38)
• Промени в сърдечната честота (38)
• Проблеми с ученето и запомнянето (38)
• Проблеми по време на бременност (38)
• Тежки или нередовни периоди (38)

И така, нека отговорим на най-важния въпрос.

Кой трябва да приема йод?

Йодът е от съществено значение за нормалното функциониране на организма. Йодните добавки трябва да се приемат от:

• Жени, които са бременни и кърмят (21).
• Хора с йоден дефицит или хипотиреоидизъм (21).
• Хора, живеещи в райони с дефицит на йод (21).
• Хората с недостиг на йод, които консумират прекомерно количество гьотрогени, като соя и кръстоцветни зеленчуци (21).

Дефицитът на йод в началото на живота уврежда познанието и растежа, но йодният статус също е ключов фактор, определящ нарушенията на щитовидната жлеза при възрастни. Тежкият йоден дефицит причинява гуша и хипотиреоидизъм. Дефицитът на йод и излишъкът на йод са свързани с повишен риск от нарушения на щитовидната жлеза. Необходими са допълнителни изследвания, за да се проверят оптималните граници на прием на йод и да се изяснят ефектите от приема на йод върху нарушенията на щитовидната жлеза.

често задавани въпроси

Безопасни ли са йодните добавки?

Йодните добавки трябва да се приемат под лекарско наблюдение. Проучванията показват, че излишният йод може да бъде вреден (39).

Колко време отнема коригирането на йодния дефицит?

Въпреки че има ограничени данни, хората са показали подобрение за 3 месеца след приема на йод.

39 източника

Stylecraze има строги насоки за снабдяване и разчита на рецензирани изследвания, академични изследователски институти и медицински асоциации. Избягваме да използваме третични референции. Можете да научите повече за това как гарантираме, че съдържанието ни е точно и актуално, като прочетете редакционната ни политика.

• Choudhry, Hani и Md Nasrullah. „Консумация на йод и когнитивни резултати: Потвърждение за адекватна консумация.“ Хранителна наука и хранене vol. 6,6 1341-1351. 1 юни 2018 г., doi: 10.1002 / fsn3.694

  www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6145226/?report=classic

• Цимерман, Майкъл Б. и Кристиен Боелаерт. „Йоден дефицит и нарушения на щитовидната жлеза.“ The Lancet Diabetes & Endocrinology 3.4 (2015): 286-295.

  www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S2213858714702256

• Де Ескобар, Габриела Мореале, Мария Хесус Обрегон и Франсиско Ескобар Дел Рей. „Йоден дефицит и развитие на мозъка през първата половина на бременността.“ Хранене за обществено здраве 10.12A (2007): 1554-1570.

  pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18053280/

• Woeber, Kenneth A. „Йод и заболявания на щитовидната жлеза.“ Медицинските клиники на Северна Америка 75.1 (1991): 169-178.

  europepmc.org/article/med/1987441

• Мариоти, Стефано и Паоло Бек-Пеко. "Физиология на оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза." Ендотекст. MDText. com, Inc., 2016.

  www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK278958/

• Chung, Hye Rim. „Йод и функция на щитовидната жлеза.“ Анали от детска ендокринология и метаболизъм 19.1 (2014):

  www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4049553/

• Laurberg, Peter, et al. „Приемът на йод като определящ фактор за нарушенията на щитовидната жлеза в популациите.“ Най-добри практики и изследвания Клинична ендокринология и метаболизъм 24.1 (2010): 13-27.

  pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20172467/

• Цимерман, Майкъл Б. „Изследване на йодния дефицит и гушата през 19 и началото на 20 век.“ Списание за хранене 138.11 (2008): 2060-2063.

  www.researchgate.net/publication/23399680_Research_on_Iodine_Deficiency_and_Goiter_in_the_19th_and_Early_20th_Centuries1

• Каплан, Майкъл М., Доналд А. Майер и Хауърд Дж. Дворкин. „Лечение на хипертиреоидизъм с радиоактивен йод.“ Клиники за ендокринология и метаболизъм в Северна Америка 27.1 (1998): 205-223.

  www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0889852905703078

• Rivkees, Scott A. „Управление на хипертиреоидизъм при деца с акцент върху използването на радиоактивен йод.“ Прегледи за детска ендокринология: PER 1 (2003): 212.

  pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16444161/

• Тофт, Даниел Дж. „Радиоактивната йодна терапия за хипертиреоидизъм е свързана с повишена смъртност от солиден рак.“ Клинична тиреоидология 31.8 (2019): 326-329.

  www.liebertpub.com/doi/full/10.1089/ct.2019%3B31.326-329

• Stanbury, John Burton, et al. „Йод-индуциран хипертиреоидизъм: поява и епидемиология.“ Щитовидна жлеза 8.1 (1998): 83-100.

  www.liebertpub.com/doi/abs/10.1089/thy.1998.8.83

• Haymart, Megan R., et al. „Използване на радиоактивен йод за рак на щитовидната жлеза.“ Джама 306.7 (2011): 721-728.

  www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3352591/

• Bouvet, Clément, et al. „Повторното лечение с адювантен радиоактивен йод не подобрява преживяемостта без рецидиви при пациенти с диференциран рак на щитовидната жлеза.“ Frontiers in Endocrinology 10 (2019): 671.

  www.frontiersin.org/articles/10.3389/fendo.2019.00671/full

• Pineda, JD, et al. "Йод-131 терапия за пациенти с рак на щитовидната жлеза с повишен тиреоглобулин и отрицателно диагностично сканиране." Списанието за клинична ендокринология и метаболизъм 80.5 (1995): 1488-1492.

  academic.oup.com/jcem/article-abstract/80/5/1488/2650871

• Skeaff, Sheila. (2011). Йоден дефицит при бременност: Ефектът върху невроразвитието при детето. Хранителни вещества. 3. 265-73. 10.3390 / nu3020265.

  www.researchgate.net/publication/221755969_Iodine_Deficiency_in_Pregnancy_The_Effect_on_Neurodevelopment_in_the_Child

• Mościcka, A и J Gadzinowski. “Wpływ niedoboru jodu w ciazy na rozwój płodu i noworodka”. Ginekologia polska vol. 72,11 (2001): 908-

  pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11848033/

• Krassas, Gerasimos, et al. „Болести на щитовидната жлеза по време на бременност: редица важни проблеми.“ Хормони, кн. 14, бр. 1, януари 2015 г., стр. 59–69,

  link.springer.com/article/10.1007/BF03401381

• Александър, Ерик К. и др. „Насоки от 2017 г. на Американската асоциация на щитовидната жлеза за диагностика и лечение на заболявания на щитовидната жлеза по време на бременност и след раждането.“ Щитовидна жлеза 27.3 (2017): 315–389.

  www.liebertpub.com/doi/full/10.1089/thy.2016.0457

• Глиноер, Даниел. „Значението на йодното хранене по време на бременност.“ Хранене на общественото здраве, кн. 10, бр. 12A, декември 2007 г., стр. 1542–1546

  www.cambridge.org/core/journals/public-health-nutrition/article/importance-of-iodine-nutrition-during-pregnancy/3059F2795E74FABFFD50E7130F480FAB

• „Служба за хранителни добавки - йод.“ Nih.Gov, 2017, ods.od.nih.gov/factsheets/iodine-consumer/.

  ods.od.nih.gov/factsheets/iodine-consumer/

• Alvarez-Pedrerol, M, et al. „Нива на йод и тиреоидни хормони при здрави бременни жени и тегло при раждане на техните потомци.“ Европейско списание за ендокринология, кн. 160, бр. 3, март 2009 г., стр. 423–429

  pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19114540/

• León, Gemma, et al. „Дисфункция на щитовидната жлеза при майката по време на бременност, преждевременно раждане и тегло при раждане. Кохорта Infancia y Medio Ambiente, Испания. " Педиатрична и перинатална епидемиология, кн. 29, бр. 2, 7 януари 2015 г., стр. 113–122

  onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/ppe.12172

• Anees, Mariam, et al. „Ефект на добавките с йод при майките върху функцията на щитовидната жлеза и резултатите от раждането в ендемични зони на гуша.“ Настоящи медицински изследвания и становища, кн. 31, бр. 4, 13 февруари 2015 г., стр. 667–674

  pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25629792/

• Cobra, Claudine, et al. „Оцеляването на бебето се подобрява чрез перорално добавяне на йод.“ Вестник на храненето, кн. 127, бр. 4, 1 април 1997 г., стр. 574–578

  academic.oup.com/jn/article/127/4/574/4728729

• Патрик Л. Йод: Дефицит и терапевтични съображения. Altern MedRev. 2008; 13: 116–127

  pdfs.semanticscholar.org/6a65/acf35112a508c3b3193a6dbf168e55d5090f.pdf

• Смит, Питър ПА. „Ролята на йода в антиоксидантната защита при заболявания на щитовидната жлеза и гърдата.“ Биофактори 19.3-4 (2003): 121-130.

  iubmb.onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1002/biof.5520190304

• Вентури, Себастиано. „Има ли роля йодът при заболявания на гърдата?“ The Breast 10.5 (2001): 379-382.

  www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0960977600902674

• Ghent, WR, et al. „Йоден заместител при фиброкистозна болест на гърдата.“ Канадско списание за хирургия. Journal canadien de chirurgie 36.5 (1993): 453-460.

  pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/8221402/

• Бекър, Хауърд и Джо Холоуел. „Използване на йод за дезинфекция на вода: йодна токсичност и максимум